За мен
Казвам се Ева Иванова, но в литературните среди съм по-позната като Ами Тола, което е и името на издателството, с което издавам книгите си. Родена съм в град Казанлък, но от повече от 15 години живея и творя в Бургас.
През 2011 г. завърших бакалавър връзки с обществеността, а през 2014 г. завърших с отличие магистратура по креативна комуникация към Софийски университет „Св. Климент Охридски”. В момента уча психология във Великотърновски университет „Св. св. Кирил и Методий“.
От 2017 г. съм сертифициран НЛП мастър практик и хипнотерапевт.
Имам изключително широк спектър на интереси от икономика и реклама до художествена литература, драматургия, изкуство и психология.
Богатите ми житейски опит и обща култура винаги ми помагат както в писането, така и в консултирането и преподаването.
От 2017 г. съм сертифициран НЛП мастър практик и хипнотерапевт.
Имам изключително широк спектър на интереси от икономика и реклама до художествена литература, драматургия, изкуство и психология.
Богатите ми житейски опит и обща култура винаги ми помагат както в писането, така и в консултирането и преподаването.
Когато бях дете, въображението ми винаги се рееше някъде. В главата си създавах светове, които преливах с реалността тук. По някакъв начин това днес се вижда във всички мои творби. Често казвам на приятелите си, че другите хора са наше огледало, както е в приказката на Снежанка. Също така им казвам, че животът спираловидно се върти във времеви цикли, а аз понякога успявам да доловя приликите в привидно незначителни и обикновени събития… И сякаш сходни неща се притворяват по подобен начин от миналото. Сякаш всичко е едно в есенцията си, а в същото време е и безкрайно разнообразие. Виждам парадоксът на това и го преплитам с различни закачки в своите произведения. Смехът през сълзи и сълзите в смеха са моите сапунени мехури, носещи в себе си дъгата към грейнало небе. Всичко, което преживявам вътрешно се отразява в моето творчество и се старая да създам едно чисто и красиво пространство. Дори когато самото творчество има връзка със злободневното, аз го претворявам със закачка.
