(С широка усмивка, от излъчването блика спокойствие и самодоволство) Елате! Елате малко по-насам! Приближете се де, приближете се, де… Не се бойте! (малко уплашен) Хоп! А-а-а-а чакайте,не толкова близо, да си имаме уважението! (пауза) Виждате ли това, което е около нас? Това е празно пространство! Знаете ли, кое му е хубавото на това пространство? Че е празно! Празно е, …
За жените, атомите и шофьорските книжки (монолог) Read More »
Птиците се обичат, докато могат да летят, защото всеки полет изисква широко отворено сърце. Беше рано сутринта, когато се събудих от хладния вятър, който рошеше косата ми. Лежах на брега. Бях целия мокър. Дрехите ми бяха изпокъсани. Устата ми беше пълна с пясък, който имаше вкус на мед. Ноздрите ми бяха разранени, но долавях миризмата …
Малък елф, положил дървесната корона армията му от лениви сухи клони. Слънцето превърна във слуга, а самотата в огледална суета. Малък елф в илюзия за царство, забравил Господ Бог и неговото паство. Любовта за сърцето му тъй чужда, от никой и от нищо няма нужда. Звездите- светлини за неговата сцена, Егоизмът- монолог, минаващ през корема. …
Из \“Перфекционисти\“ Тишина преподава по литература на ученици без всякаква култура. Побърканова е с тридесет години стаж, останала без зрение, психика и глас. Някога била жена – мила и разбрана, казва днес: -И помен от тогава не остана! Побърканова за пенсия изобщо не мечтае, казва: -Скоро в лудницата ще ме приберат, аз зная! За да си учител в наши дни, …
Събуждам се и заспивам с хапчета. Хапче за заплес, хапче за инертност, хапче за стрес и хапче за желание за живот. Накрая минах два пъти покрай себе си и не се познах. На третия път реших да се загледам малко в това, което подминавам и установих с удивително удивление, че това всъщност съм аз. Някак …
