МОНОЛОЗИ

(Епистоларен монолог) Психейтърът сяда на бюрото си и започва да пише. Докато пише, размишлява на глас и диктува на себе си.  Скъпо ментално чекмедженце, Първо искам да ти кажа, че се радвам се, че те има, но в същото време още съм обезпокоен от мисълта, че няма никакъв смисъл от теб. Днес гледах филма \“Полет […]

Жабокът, който не иска да бъде принц Монологът може да се ползва с некомерсиална или комерсиална цел само със съгласието на автора. Този монолог е обект на авторско право и е написан специално за актьора Радослав Калчев.  -Авторът Може би сте чували моята история….(пауза) Може би сте чували за мен….(пауза) Аз съм онзи целунатият! Но

  (Диян Киров влиза облечен като жена, с токчета, с цвете в ръка, гримиран). Здравейте аз съм Шара Гроздова и съм тук за протеста!  Нали тук се събират отчаяните майки? Аз съм първо отчаяна, а после като станах майка станах още по-отчаяна… Ама поне съм готина! Аз съм майка миличка и добре, че има биричка,

    Радослав влиза и сяда на един стол, държи уиски в едната си ръка и книга в другата.  Слага очилата си, премрежва поглед и цъка с уста.  Да ви кажа, аз по принцип съм дащен човек (пауза) За всяко нещо се раздавам… Ей, който и да питате от квартала тук, само долните си гащи

Облечен в женски дрехи, гримиран на токчета и с къса пола, влиза актьорът – Диян в залата и сяда на стол. Цяла нощ сънувах много странни сънища… Значи, вчера си харесах едни обувчици и се чудих дали да си ги купя, че бяха доста скъпи, ама толкова много ми харесаха. (Кръстосва крака) И вечерта сънувам,