Радослав влиза и сяда на един стол, държи уиски в едната си ръка и книга в другата. Слага очилата си, премрежва поглед и цъка с уста. Да ви кажа, аз по принцип съм дащен човек (пауза) За всяко нещо се раздавам… Ей, който и да питате от квартала тук, само долните си гащи […]
Дъщеря за чудо и приказ! (Монолог) Прочети още
Облечен в женски дрехи, гримиран на токчета и с къса пола, влиза актьорът – Диян в залата и сяда на стол. Цяла нощ сънувах много странни сънища… Значи, вчера си харесах едни обувчици и се чудих дали да си ги купя, че бяха доста скъпи, ама толкова много ми харесаха. (Кръстосва крака) И вечерта сънувам,
Какво иска истинската жена! (Монолог) Прочети още
(С широка усмивка, от излъчването блика спокойствие и самодоволство) Елате! Елате малко по-насам! Приближете се де, приближете се, де… Не се бойте! (малко уплашен) Хоп! А-а-а-а чакайте,не толкова близо, да си имаме уважението! (пауза) Виждате ли това, което е около нас? Това е празно пространство! Знаете ли, кое му е хубавото на това пространство? Че е празно! Празно е,
За жените, атомите и шофьорските книжки (монолог) Прочети още
Малък елф, положил дървесната корона армията му от лениви сухи клони. Слънцето превърна във слуга, а самотата в огледална суета. Малък елф в илюзия за царство, забравил Господ Бог и неговото паство. Любовта за сърцето му тъй чужда, от никой и от нищо няма нужда. Звездите- светлини за неговата сцена, Егоизмът- монолог, минаващ през корема.
