Финален Монолог за Диян Киров (За Бургас търси талант)

(Диян Киров влиза облечен като жена, с токчета, с цвете в ръка, гримиран).

Здравейте аз съм Шара Гроздова и съм тук за протеста!  Нали тук се събират отчаяните майки? Аз съм първо отчаяна, а после като станах майка станах още по-отчаяна… Ама поне съм готина! Аз съм майка миличка и добре, че има биричка, още да съм живичка! Искам нова майчинска конституция, която да сложи нас в майките в най-равностойното положение  в страната! Аз имам две прекрасни деца, нищо че пих противозачатъчни! И срещу тях протестирам! Ми да, ето върху мен имаха ефект само страничните ефекти! Малко стана хем брадата, хем с децата, ама какво да се прави, никой не е съвършен!

Но децата са ми звездичките, те са ми най-ценното! Дъщеря ми Рейчъл, тя ми е слънчицето… Аз Рачето й викам. От Рейчъл – радка, раче – тва онова…Щото малко ми е грозноватичка, аз не съм от ония майки дето си мислят децата за най-хубавите… Сега като има нещо си го казвам… Не е крайно зле, ама е една такава свитичка, нефелничка, малко плешивичка, в главата е малко … като ударена с чук, ама си я обичам… Ето като отиде първи клас си викам ще компенсира, ще е духовита с чувство за хумор, общителна. То едно момиченце там да вземе да се обърка да я заговори, нашата като се заприсвива, като се изчерви, като се занавежда, като взе да мънка, все едно е глътнала бастун! И до днес все е тъй … Вече 7-ми 8-ми клас стана, ама си е все 25 кила, заспива със залъка в устата, не можем да я накараме да яде. В 3-ти клас успя цяла филия да изяде и мъжа ми вика – ще живее тва лапе. Иначе ще ми става архитектка, в строителния щяла да ходи! Оф, добре е да има мечти детето, ама като 3-ка не може да върже… Ей го аз съм с двустранна бронхопневмония, още съм на антибиотик, що съм все разгърдена по кабинетите в нейното училище да се жалвам да й дадат там поне 3-ка, 4-ка за срока, поне да изкласи… Ама нищо, тя ще се оправи, и аз на нейните години бях същия уръфляк, ама я ме вижте сега, ква съм мандама! Аааа? А Себастиянчо, той се моята слабост! Той е още на 5-6 години ама е много чувствително и хубаво дете. Като му свирна през прозореца Себастияне, ади мама за вечеря и той пуска всичките мрежички за пеперудки и тича, ще се пребие. Има апетит, не е като кака си. Тя в 8-ми клас, той на 6 години им купихме един размер анцузи тази година… Ама кво да се прави… Иначе Басти, ние тъй му викаме на Себастиянчо на галено, не е лошо дете, хубаво е, ама мъжа ми нещо не може да се разбере с него, мисли го малко за объркан… Ми то детето не е лошо наистина ама малко си е странно… По цял ден гони пеперудки в парка… Веднъж сядаме вкъщи за вечеря и Басти идва, облякъл мойта рокля, нагримирал се, сложил моите обеци, гердани, сложил ми жартиерите и токчетата и чак и сутиена и като се ухили на баща си, баща му саде не припадна… Мъжа ми му вика \“Басти ти да не си станал гей бе мойто момче?\“, а той му каза \“ Не бе, тате, принцеса съм! \“ Принцеса непринцеса, уръфляк неуръфляк, обичам си ги аз дечицата, единствени са ми и ще протестирам! За тях ще протестирам, нищо че от тях протестирам, ама искам да имат по-добър живот, пък кво пък ние да не сме по-негодни от ония идиоти навън, дето живеят на кредит и там имат гейове и оръфляци!

Автор: Ами Тола (2013)

© Ами Тола