За жените, атомите и шофьорските книжки (монолог)

(С широка усмивка, от излъчването блика спокойствие и самодоволство) Елате! Елате малко по-насам! Приближете се де, приближете се, де… Не се бойте! (малко уплашен) Хоп! А-а-а-а чакайте,не толкова близо, да си имаме уважението! (пауза)
Виждате ли това, което е около нас? Това е празно пространство! Знаете ли, кое му е хубавото на това пространство? Че е празно! Празно е, като мъжката психика, като мъжкото съществуване, като мъжкият характер, като мъжките желания! Празно като онази кутия в главата на мъжа, за която говорят психиатрите…

А знаете ли, че 99.9% от атома е всъщност празно пространство!? Това не само означава, че вие почти не сте тук, а че на практика мъжът е съвършен! Мъжът е в пълен унисон с тези 99.9% празнота! (пауза) Празнотата е израз на простота, не непременно на простотия, но на простота (пауза). Моят вътрешен живот е ей тъй един – просто устроен  с простички занимания, с простички амбиции, с прост, но не, непременно с просташки израз на съществуване!
(Тъжно и ядосано) Жената обаче – тя не подлежи на нито един физичен, анатомичен, епистемологичен или някакъв другомичен закон познат на природата, човека, кучето, петела или който и да било герой от Бременските музиканти! Жената няма нищо общо с унисона на празнотата! С нормалността и нормите! С разбирането и разбираемостта! С логиката и логистиката, логопедията, легото и в това число – шофирането и космонавтиката! За мен жената е едно изтъкано от непонятност, имагинерно понятие, на което можеш само да се дивиш, докато не те удави! О, да, драги! Така както го гледате едно нежничко, събрано от 99.9% красиви атоми същество, така и ако има как в плюнка ще ви удави! Преди това обаче ще ви остави гол-голеничък, сламчица няма да ви остави, да се уловите за нея, да не се удавите! Никога няма да уловите нито сламката, нито момента! Иди я разбери! Единия ден се прибирам вкъщи с цветя и заплата! Тя ми се хвърля на врата и ми вика „пухчо“ и на след 5 дни, платих наема, платих й телефона, платих за ремонта на колата, купих нови играчки на децата и останах с 20 лв., мигом станах свиня – безполезна!

Преди две седмици се скара с майка си, каза, че повече няма да й проговори. Макар и да разбрах последен за скандала, аз се зарадвах, но с всички сили заступорих физиономията си в безизразност… Няколко дни по-късно, защото бях забравил да изхвърля боклука, да купя кетчуп и билети за цитирам: „театралната постановка в сряда, четвърък или петък – ще ти пратя смс, за да уточня“ (смс – който така и не получих), тя отиде при майка си, а аз се превърнах домашния злодей и робовладелец – Ил Дучето на фамилията и пряк виновник за грандиозното доживотно скарване, което трая само пет дена и два часа и аз последен научих за него… (пауза)
Не издържам! Не издържам! Не знам какво искат жените! Не ме и интересува! Искам да знам какво иска моята жена! Не съм Мел Гибсън! Жена ми не е Хелън Хънт! Аз съм изтъкан от празнота, но имам 0.1% съдържание… А жена ми какво иска!? (пауза) Иска обратното на физичните закони! Иска 99.9% съдържание и 0.1% празнота, ей така почти да се пукам по шевовете! (пауза) На нищо не съм бил приличал… Ми няма нищо лошо в нищото според мен… И какво като нямам неустоимият чар и мистериозност на онзи суек Мистър Дарси и великото мъжество, остроумие и търпение на Рет Бътлър? И двамата са измислени от жени, не са истински мъже! Аз съм истински! Моите атоми са 99.9% празно пространство!
( получава тикове) Ох, ох! Получавам вибрации вече от нерви! Ох! Ох! (в един момент се усеща, че всъщност вибрира телефонът му) Извинете ме! (вдига телефона си и шепне максимално силно)
Ало? Да, слънчице? Така ли миличко? Браво! Много се радвам! Ама разбира се! Да! Както кажеш слънчице! Да! Добре! Чао! И аз много те обичам!
Това беше слънчицето… Взела шофьорска книжка ( ту плаче, ту се усмихва) Много съм щастлив…. Ще увелича застраховката на колата… Ох, ама така се радвам! От шестия път го взе! Ама го взе! Ох, ама така си е… Сега ще кара дечицата на детска градина … Имаме две близначета – момиченца… Ех… (плаче му се).
P.S. Истината, казвам ви сега – 
Щастие в нещастие е мъжката съдба, 
И таз‘ съдба написана е от жена – 
при това от Ами Тола!

Този монолог е специално написан по поръчка на актьорът Диян Киров.

(Фото: Диян Киров © Росен Петров 2012 г.)