Жабокът, който не иска да бъде принц

Жабокът, който не иска да бъде принц

Монологът може да се ползва с некомерсиална или комерсиална цел само със съгласието на автора.

Този монолог е обект на авторско право и е написан специално за актьора Радослав Калчев. 

-Авторът

Може би сте чували моята история….(пауза) Може би сте чували за мен….(пауза) Аз съм онзи целунатият! Но не бях целунат от съдбата, а от някаква  си там принцеса! (ядосано) Сигурно ще си кажете: „Е принцеса го е целувала този, какво се оплаква?!“ Но аз ще ви разкажа… (приближава се към публиката).

Аз бях омагьосан и с години живеех в едно блато, но не какво да е блато, а най-хубавото от всички блата. Е, поне за мен беше такова. Бях най-едрият жабок. (пауза) Кваках си по цял ден, а 4 милиона попови лъжички работеха за мен. Имаше и други два милиона, които ги водехме в процес на интеграция и те не работеха, само чакаха субсидии от съседните блата, но което е по-интересно  – те им ги даваха! Ама да им ги дават, рекох си! Като има луди да дават, ще има и такива, дето ще взимат! (пауза)

Живот си живеех аз, бях най-важният, най-почитаният… С две думи бях си господар на блатото! (на себе си) Кой да ти знае, че да ти врътнат зла магия ще е такъв голям късмет? (пауза) Преди да попадна в блатото бях нищо и никакъв принц. Там откъдето съм,  принцове има много и кой от кого е по-нещастен и по-банкрутирал. (пауза)

Всички принцове се събирахме веднъж седмично в „Клубът на анонимните принцове“ и обсъждахме седмичните си несгоди и катастрофални несполучия. Принцът, който наскоро стана звяр и си реши проблема, преди беше толкова изпаднал, че беше започнал да продава всичките семейни ценности на търг, за да си покрие неустойките по ипотечните кредити след като му фалираха фабриките.  Не ще и да чуе за принцеси и красавици.  Другият принц, който преди няколко седмици стана щърк, преди имаше проблеми с разни забранени вещества, а сега най-сетне лети със собствени криле и е много доволен. Няма никакво намерение да се връща в ролята на принц.  Аз съм единственият прецакан,  жертвата на една приказна заблуда. (пауза)

Ето какво се случи… Kакто си плувах един ден и блатни чиновници ми ловяха мухи, щурци ми свиреха арии на Верди, а млада жабурана ми рецитираше сонети, към мен се насочиха хиляди камери и микрофони и прашен, червен килим цопна в блатото ми. Няколко стотин репортера започнаха да проверяват микрофоните си преди да излъчат наживо края на моето блаженство. Малко след като всичко утихна всички застанаха в приказното притаение на дъх. Това е пълна глупост според мен, не знам защо хората притъяват дъх, колко по-добре си е да си дишаш. Както и да е… Тогава се появи и тя – русокоса, търсачка на сензации и тлъсти банкови сметки. С два скока нагази в блатото ми, хвана ме с огромните си ръце, поогледа ме леко с погнуса, затвори очи и ме целуна! Беше най-ужасният миг в живота ми! (ядосано) Светът ми свърши! Първата ми мисъл беше свързана със съдя изпълнителя, който ме изгони от последния ми наследствен имот и ме остави да се скитам по казината. В този момент всички молекули в мен се разпръснаха и започнаха да се въртят на всички посоки. След миг се събраха отново, и аз се върнах в старият си вид (пауза) на принц!

Може би си мислите, че развалянето на тази магия е вълшебен, триумфален миг изпълнен с красота, мистика, космична хубост… Нищо подобно! Гледката е доста кофти, едвам изтърпях да я гледам веднъж в YouTube. Но поне моето прeвъплъщение от жаба в принц има повече гледания от „Бебе, което повръща грахово пюре, докато танцува на песен на Бионсе“ и „заснето НЛО пред дюнерджийница в Анкара“.

Чудите се какво стана с принцесата? (пауза) Такива са те принцесите! Като й казах, че всичките ми имоти са запорирани след кризата, се разпищя и започна да си скубе косата. Каквото успя да събере го върза на плитка и се заключи в най-високата кула в града. Сега отчаяно пуска плитката си през малкия прозорец молейки се да я огрее друга приказка, но все още няма ефект.

Ужасна работа е това да си човек, а още по-ужасно е да си принц… (пауза) А най-ужасно е да си принц потънал до уши в кредити – дългове! Добре си живеят животните, най-добре си живеят жабите – в блатото! Не се раждат в дълг и не умират в дълг! Ето това е! За какво станах отново човек? За чужда сензация! Да направят медиите пари на мой гръб! Ужасна работа! Бесен съм! (пауза) Но, има решение за мен! Света ще обърна, но ще намеря онази вещица и като я намеря, ще й дам всичките си печалби от покер машинките,  за да ме превърне отново в жабок!

© Автор: Ами Тола

      24.02.2015 г.