Есентос

Ако нашият свят е плод на нечия идея,

колко ли светове можем да сътворим ние ?

–          Ами Тола

 

Преди малко ме попита какво е „Есентос“… Може би сега ще мога да ти отговоря. В тази стая сме достатъчно защитени за известно време. Седни тук и ми позволи да ти разкажа моята история.

Беше утро като всички останали.  От известно време се будех в четири сутринта и не можех да спя повече от пет часа на нощ. Безсмислените дни на работа ме оттегчаваха и натоварваха, но имах достатъчно време да мисля и да търся себе си. Мисленoстите ми не се оказваха много продуктивни и изчезваха също толкова невидимо в неведението ми както се и появяваха, но аз упорствах. Продължавах да си мисля, и да си повтарям „Ами ако…“

Истината е, че още от дете се чувствах призван за нещо… Като малък разпитвах съучениците си за ваканциите им, за отношенията им в семейството, за това как биха реагирали в различни измислени ситуации.  Правех това,  не защото бях много загрижен за тях, а защото търсех нещо необичайно. Исках да видя, на кои от тях се случват изключителни неща, защото знаех, че можеш да познаеш призваните само по това дали им се случват изключителни неща или не. Странях от тези, чиито живот е еднообразен, които нямат проблеми вкъщи, които мислят банално. Знаех, че те ще попаднат в коловоза, ще вървят по течението, независимо дали ще бъдат богати или не. Те бяха обикновени и безлични за мен и загубвах интерес към тях.

Аз ли? Аз самият имах изключително детство. Случиха ми се безброй неща, които не се случват на всеки, дори смятам, че не са се случили на никого, но за тях може би ще разбереш някой ден. Тази история няма да бъде за това.

Сега ще се върна отново на онова „обикновено утро“, когато бях привидно незначителен, незнаен, но сигурен в изключителността си. По това време, работех като момче за всичко към една фирма – шофьор, секретар, бавачка на един бизнесмен. Това беше временно занимание, докато чаках… Аз знаех, че чакам нещо – нещо да се случи. Изглеждах търпелив и спокоен, нищо че вътрешно горях от нетърпение животът ми да се преобърне. Ще го кажа направо, с риск все още да не ме разбереш – през онази съдбоносна сутрин, аз видях своя агент. По-късно разбрах, че това не е трябвало да се случва, но в първия момент бях просто удивен. Една сянка на висок мъж се появи над мен, докато лежах в леглото си. Беше все още тъмно в четири сутринта, но го виждах ясно, сякаш около него беше съвсем светло. Не можех да мръдна, не можех дори да дишам. Имах чувството, че сърцето ми е спряло и аз просто съществувам. Не знам колко време бях в това състояние и защо това същество стои до мен и ме парализира с присъствието си. Помня само, че в един момент изпитах изключителна сигурност в житейския си път и целеустременост.  Това усещане ми беше предадено много ясно. След това, съществото изчезна. Същия ден започнах да забелязявам неща, на които не бях обръщал внимание преди и започнах да си задавам въпроси като например: Защо има толкова много реклами по фасадите на сградите и надписи над витрините, защо просто не създадат рекламни панели, които да поставят на земята и по тротоарите? Пешеходците, велосипедистите, всички гледат пред себе си, не встрани. Така би било много по-лесно да привлечеш вниманието им.  Започнах да си мисля за навиците.  Как ако направиш нещо нетипично привличаш вниманието, защото променяш навика на обществото. Ако обществото е свикнало на скандалност, дай му нещо нормално – то ще го забележи и обратното.

Цял ден мислех, но този път мислех истински. А в съзнанието ми постоянно изплуваше случката от сутринта. Не ми отне много време да открия корелацията между продуктивното ми мислене и съществото, което ме беше парализирало. Вечерта се прибрах от работа. Застанах на прозореца и го провокирах. Вкъщи привидно нямаше никой, но аз започнах тихо и спокойно да говоря, защото все пак усещах присъствието му:

–         Знам, че си тук. Видях те сутринта, когато ме парализира. Бях буден. Кой си ти? Какво си? Откъде идваш? Ще успея да разнищя всичко, затова по-добре се покажи.

Съществото премина като сянка покрай мен и изведнъж се озова от дясната ми страна. Аз се обърнах и видях, че беше съвсем нормален мъж, дори по някакъв начин приличаше на мен.

–         Здравей, Даниел.  – каза той, а гласът му беше мек  и същевременно внушителен. – Има и други като теб.

–         Други като мен? – попитах нетърпеливо.

–         Да, има много други приемници като теб. Аз съм твоят агент. Работата ми е да следя развитието ти, да те ръководя, ако се отклониш от пътя си и най вече да те подготвя за този момент.

–         Момент? Кой момент? За днес сутринта ли става дума? Приемник на какво? – започнах да задавам въпросите си със същото нетърпение, с което живеех, само че вече не го прикривах.

–         Идвам от свят, към който ти скоро ще принадлежиш. Там всяка твоя мисъл ще се превърща в реален продукт и ще се репликира и служи за развитието на други светове. Аз ще пращам единствено идеите, те са нещо като захранване за всеки твой мисловен процес. Именно затова ти си приемник. Разбираш ли, всички приемници се раждате с определена честота и енергия, която е благоприятна за приемник… Моята задача е, да открия правилните приемници, когато се родят и да им помогам да се развиват…

–         Каква е моята задача? Започвам още сега! – не можах да скрия усмивката от лицето си.

–         Ще разбереш сам. – отвърна агентът ми и изчезна.

Бях много озадачен, но в този момент в  мен навлизаше вълнение на приливи и отливи. Не можех да повярвам, че през цялото това време, в което се чувствах призван и различен, наистина съм бил подготвян за нещо голямо. Осъзнавах, че това, което ми се случва сега е също толкова невероятно и свръхестествено колкото съм и аз самият. Казах си:  „Сигурно са малцина тези, които са виждали своя агент…“

Същата вечер не можах да мигна дори за секунда. Започнах да мисля постоянно. Какви ли не идеи идваха в главата ми, дори не можех да ги подредя. Потокът им беше така силен, че се чувствах не като приемник, а като пренатоварен трафопост готов да избухне.

Не ми отне много време, да разбера какво трябва да правя. Разбрах, че моето призвание е да бъда наблюдател и да подобрявам… Да подобрявам нещата, които не ми харесват. Излизах сутрин рано, преди още да се е събудил светът около мен и гледах. Виждах всичко, което трябва да се промени. После се прибирах вкъщи и започвах да рисувам и да пиша. Когато имаш идеи, които те обливат, веднага започваш да търсиш начини – решения да ги материализираш. Превръща се в нещо като спорт за мозъка, а по-късно дори може да се пристрастиш. Успехите последваха. Малко след като създадох своето онлайн пространство и започнах да публикувам мои авторски статии и картини на тема „Какви са нещата сега и какви могат да бъдат“ давайки прости решения за тяхното подобрение, станах много търсена личност. Компании от цял свят започнаха да ми звънят с предложения. Зарязах работата си като момче за всичко, кучегледач и гладач при местното парвеню, за което работех и се отдадох на своето ново амплоа. Наистина започнах да се развивам истински и то с бясна скорост, но знаех, че агентът ми е някъде около мен. През цялото време ме глождеше фактът, че без този агент аз бих бил никой. Исках да знам повече за него и неговия свят. Исках дори да изместя него и да се озова в света с идеите… Исках да се превърна в предавател.  Бях станал алчен за идеи и жаден за повече информация. Затворих се в килера, спрях лампата вътре и за части от секундата си помислих следното: „За да минава този поток от идеи през мен, трябва да бъда наблюдаван и евентуално „поправян“, ако нещо в мен се развали.“ След това излязох от килера и продължих да рисувам и да пиша, сякаш нищо не съм си помислял. На другия ден, обаче, направих нещо необичайно. Не се поддадох на потока от идеи. Оставих ги да преминат и изтекат през мен сякаш бях индиферентен към тяхното реализиране. Дори не помислих за нещата, които влизаха в главата ми, просто се стараех да ги забравя. Мислих си за съвсем обикновени неща, като например: какъв сандвич да си направя, да изпера ли днес или да полегна да поспя, и всякакви битовизми, които изпълват ежедневието на онези обикновени хора в коловоза, за които ти разказах по-рано. Знаех, че това ще провокира агентът ми да дойде и да ме провери отново, докато спя. Не мигнах цяла нощ, но се направих на заспал. Агентът ми изчака отново до четири сутринта. Наведе се над мен и точно преди да ме парализира, аз го хванах за ръката. Не се бяхме докосвали до този момент. Той се отдръпна светкавично с огромна сила и сякаш бе всмукан от черна дупка. Не можах да тръгна с него, защото успя да се отскубне. В ръката ми остана само парче плат от ризата му. И все пак когато се докоснахме аз някак си се свързах с него. Сдобих се с представи за неговия свят. В главата ми изплуваха безброй картини от неговия дом, семейство, неговата месторабота, дори улици, сгради, облекло – абсолютно всичко. Знаех и името на мястото откъдето идва – „Есентос“. Именно Есентос се казваше неговият паралелен свят.

Не можах да заспя с дни наред. Мислех само за този паралелен свят, в който попадна съзнанието ми за части от секундата, чрез спомените на Нумен (това бе името на агента ми). Всичко, което е описано в научно-фантастичните романи у нас и все още не се е реализирало тук е действителност там. Нумен не ходи на работа, той буквално е трансфериран като файл на там. Както ние пращаме снимки и видео от единия край на света на другия, така той се даунлоадва, където си пожелае. И в нашите научно-фантастични романи се говори за телепортацията, но там е нещо напълно естествено. Времето там е най-ценно, оптималността е най-важна. Ако успееш да изобретиш начин да спестиш секунда там, е все едно като да си спестил 100 евро тук.

Започнах да рисувам и да пиша за Есентос. Реших, че трябва да материализирам някак си това знание и нямаше по-лесен начин от това да издам книга за този паралелен свят и да опиша всичко, защото бях почти сигурен, че с всичките си хубави и лоши страни, Есентос беше бъдещето на нашата планета Земя.

Бях почти готов с книгата, когато се появи Нумен. Беше целият раздърпан и разранен. Помоли ме да спра. Каза ми, че не знам какво правя, че поставям всички ни в опасност.

–         Не трябваше да знаеш за мен.–каза Нумен, дишайки тежко.

–         Напротив, аз се радвам, че знам. Сега светът ни ще се развива, от мен ще се роди истински прогрес.

–         Но ти ще объркаш целия план! Сега приемниците, които ще се родят, няма да получават идеите, които сме им подготвили, честотата на която е тяхната енергия ще се превърне в деструктивно оръжие. Ще унищожиш не само нашия и твоя свят, но и много други светове.  – Нумен падна на земята. – Ти не знаеш, на какво обричаш всички ни. Остави нещата да следват естествения си път. – каза той и с последни сили изчезна.

Не разбирах как нашият прогрес ще унищожи техния свят и всички останали светове. Не можех да повярвам, смятах, че всички ние заслужаваме да прогресираме по-бързо, а не да се лутаме. И все пак започнах да се замислям дали да пусна проектът  „Есентос“ в действие. Това, което не знаех тогава е, че идеите и мислите имат магнетичност. Какво означава това ли? Това означава, че ако знаеш нещо, което другите не знаят, рано или късно от този или от онзи свят ще те открият и ще се опитат да ти го вземат или ще вземат теб, по един или друг начин.

Не мина много време след като написах „Есентос“ и лошите събития започнаха да се струпват. В началото си мислех, че всичко е просто едно съвпадение. Че е съвпадение без малко да бъда блъснат от кола на първата пресечка и да падне част от фасада на сграда пред краката ми на следващата. След няколко дни такива „съвпадения“, от които се отървах на косъм, разбрах, че нещо или някой ме преследва и то заради записките и рисунките ми. Заради това, което видях и което знаех. В един момент се озовах притиснат между влиятелните хора, които искат новото познание и съществата от другия свят, които искат да изчезна от лицето не само на Земята, но и на всички други планети – паралелни и непаралелни. Точно поради тази причина започнах да бягам и да се крия.

Попита ме какво е „Есентос“. Ето, вземи ръкописа ми и рисунките ми. Не си ме попитал? Напротив, прочетох го в очите ти. Ти искаше да знаеш, какво е „Есентос“… Какво ще направиш с това знание сега? Какво би направил с идеи, които не са предназначени за теб и за твоето време? Все още ли искаш да знаеш?