проза

Печалният ведроносец

Птиците се обичат, докато могат да летят, защото всеки полет изисква широко отворено сърце. Беше рано сутринта, когато се събудих от хладния вятър, който рошеше косата ми. Лежах на брега. Бях целия мокър. Дрехите ми бяха изпокъсани. Устата ми беше пълна с пясък, който имаше вкус на мед. Ноздрите ми бяха разранени, но долавях миризмата …

Печалният ведроносец Read More »

Хоро

Събуждам се и заспивам с хапчета. Хапче за заплес, хапче за инертност, хапче за стрес и хапче за желание за живот. Накрая минах два пъти покрай себе си и не се познах. На третия път реших да се загледам малко в това, което подминавам и установих с удивително удивление, че това всъщност съм аз. Някак …

Хоро Read More »