Чувствате ли се пренаситени с информация, зрелище и настръхвания?

Чувствате ли се пренаситени с информация, зрелище и настръхвания?

Ако чувствате това, значи сте точно там където трябва да сте – в Информационната Ера. Точно заради това ваше чувство, моят коментар ще бъде съвсем кратък и няма да е поредната информционна промивка преди следващото „преяждане“ със зрелища, които да ви накарат да настръхнете. Риалити форматите от типа на Х-фактор, Мюзик Айдъл, Шоу за таланти и други подобни не целят само да отвличат вниманието ви от проблемите ви или да ви заредят с положителни емоции и да ви направят по-умни и по-широкогледи, те целят да постигнат една инфлация, след която изкуството няма да има абсолютно никаква стойност, а преялите с нея бъдещи поколения няма да имат никаква потребност от нея.

Нещо повече, качественото изкуство остава незабелязано за сметка на \“популяризираното днес изкуство\“, което няма нищо общо с популярното, защото някога красивите неща – красивите гласове, красивите танци, красивите изображения и красивите текстове са били \“популярно изкуство\“.

 Днес сме свидетели на тъкмо обратното – красивите неща са натъпкани в ъгъла за сметка на детето-имитатор, което е поставено с цел да засенчи детето-чудо. Гротескният, стряскащ художник измества гениалният, който създава шедьоври. Грачещите, виещи гласове певици засенчват гласовете с ранг Арета Франклин. Актриси тип “girl next door“ със силикон в устните и на други места, засенчват момичета с талант и красота като Одри Хепбърн и Клаудия Кардинале, не че такива красиви момичета няма, просто никой никога няма да ги извади на показ, защото не му е изгодно да дава пример на младото поколение с тях. Посредствени актьори, които се правят на мутри засенчват актьори тип Ален Делон и вкарват нов стереотип – \“мъжът страшилище/побойник\“ сред младите мъже. Вулгарните посредствени драскачи заменят добрите автори, чийто ръкописи прашасват на някой рафт. Как стигнах до този извод ли? Той е очеваден. Ако вие прочетете коментара на младо момиче, публикуван под песента на Queen “Somebody to love”, който гласи следното „Какви са тия копирвачи Queen, които са изкопирали Джъстин Бийбър“ и вие ще започнете да мислите като мен. Нищо от това не е случайно, то не е създадено, за да ви развлича или отвлича вниманието ви, то е създадено за да ви пренасити, да ви обърка, да не различавате стойностното от пошлото и градивно да ви откаже от изкуството като цяло. А общества, които живеят без изкуство са празни общества – те могат да бъдат много по-лесно манипулирани. Ще ви сложат един лидер на голямо пано и ще ви накарат да носите големи картони на главите си, за да образувате образа на вожда на някой стадион и вие няма да знаете как се е стигнало до тук.