Из \“Перфекционисти\“
Работник съм от класа,
сутрин ставам към един,
лежа си още два-три часа,
после бухам мръвки със пелин.
Работата не е лека,
тва да спиш по цял ден
и възглавницата да е мека,
все събуждам се аз уморен.
Седмицата бавно пак минава,
то не бе спане, сюжети, сънища дори,
купони, пиене, жени – хич не улесняват,
ни нощите безкрайни, ни тежките ми дни!
Работя и работя аз безспир,
все върху себе си работя,
днес КУПОН, а утре пир,
все мигове на неохота.
Работник съм от класа аз,
нека смее някой да го отрече.
Всяка секунда, всеки час,
няма време – времето е спане!
(2007 г.)