Да бъдеш харесван от всички е меко-казано лицемерно!

Да се харесваш на всички е лицемерие и подлост. Да се харесваш на всички означава да нямаш собствена идентичност. Да се харесваш на всички е невъзможно, ако не искаш  да стъпчеш собственото си разбиране за света – този свят, който уби Божият син и всекиднвено продължава да убива всичко свято и ценно, всичко духовно и истинско.

Аз не се харесвам на всеки. Аз не се харесвам почти на никой. Аз не се интересувам, дали ме харесват. Аз не търся във всеки свой съюзник в борбата си със самата себе си и с този същия свят, в който цари единствено липсата на усещане за святост. Аз съм избрала трънливия път, да не живея според всеобщите разбирания. Аз избирам да не плувам по течението. Аз знам, че моя трънлив път е нищо в сравнение с трънния венец, който сложи Божият син преди повече от 2000 години, за да победи света… Неговата трънна корона бе сложена на главата му именно, защото не беше угоден и не беше харесван от всеки…

Моля те, Боже, помогни ми да бъда все по-малко угодна на този свят от тъмнина и помогни ми да правя своите бебешки стъпки по моята тясна трънлива пътечка…